Без рециклиране, боклукът си остава боклук. Опаковките Tetra Pak са 100% рециклируеми и се използват за производство на хартия. Събирайте боклука си разделно за по-нататъшно рециклиране.

.

Производството на хартия се основава на свързването на целулозни влакна, добивани от дървесни, лесно преработваеми линейни фибри. Този материал е гъвкав, лесен за формуване, печатане и декориране.

Смята се, че хартията е произведена в Китай преди около две хиляди години. Първоначално е произвеждана от влакна от копринени парцали, кора на дърво и коноп, които са били сварявани, филтрирани и изсушавани. Много години са били необходими тази примитивна технология да достигне Европа.

Модерните хартиени заводи ускоряват и оптимизират превръщането на целулозния пулп в хартия, използвайки голям брой валяци в един непрекъснат процес. Нарастващото търсене доведе до използването на по-евтини заместители. Макар че дървесината все още е предпочитана суровина, все повече се използват и недървесни влакна от култивирани растения като коноп, юта и лен, диворастящи растения като бамбук и агаве или селскостопански отпадъци – слама, както и отпадъци от суха захарна тръстика. Дървесният пулп (целулозата) се добива както от дървета с мека дървесина (смърч и бор), така и от дървета с твърда дървесина (евкалипт или топола).

Според последни изчисления повече от 37 % от дървесната маса за хартиената индустрия се получава от гори с естествено възстановяване (по-специлано Северна Америка, Скандинавските страни и Западна Европа), 17 % от гори с неконтролирано наблюдение на възстановяването, 29 % – от плантации. Естествените северни гори осигуряват 15 %, тропическите гори – около 1 % от общия дървесен пулп, а други гори от твърди дървета по света – още 1 %. Дървесината се превръща в пулп чрез раздробяване на дървесния материал до малки стърготини, които се обработват с химикали или се стриват механично.

В 42 % от световното производство на хартия се използват химически процеси. За да се разкъса лигнина и да се освободят целулозните влакна при висока температура и налягане, се използват натриев хидроксид и натриев сулфид. По този метод теглото на чистите целулозни влакна възлиза на около 50 % от теглото на дървесината. Механичното получаване на пулп (15 % от световното производство) изисква по-големи количества енергия, уврежда повечето от влакната и отстранява по-малко лигнин, отколкото химичните процеси. Произвежданата хартия е с по-ниско качество и е много податлива на обезцветяване.

Въпреки че е необходимо допълнително обработване за отстраняване на мастилото и различните примеси, друг важен източник на пулп, който бързо се развива през последните години, се явява вече използваната хартия – 34 % от общото производство.

Предварителната обработка на отпадъчната хартия и картон изисква те да бъдат ръчно или автоматично разделени по видове. Впоследствие целулозните влакна се разделят едно от друго чрез добавяне на вода. В получената суспензия се добавят обезмастиляващи химикали. Тя се почиства от неразтворими фолиа, телчета, пластмаси и други примеси чрез центрофуга или вибрационно сито. Чрез продухване на въздух през получената суспензия се отделя мастилото, което полепва върху изплаващите нагоре мехурчета и се натрупва на повърхността. Този метод се нарича флотация и се извършва на няколко етапа.

Така почистената суспензия, с концентрация <1% на целулозните влакна, се насочва към дисперсното устройство, където, притиснати между две ленти, влакната се изсушават и нагряват. Впоследствие, за получаване на готова хартия, те биват пресовани.

Производството на хартия изисква използването на голямо количество енергия, то е второ по енергоемкост производство след стъклото. Факт е също така, че при производството на хартия съществува опасност да бъдат замърсени водите, тъй като отпадъчните води от целулозния и хартиения сектор съдържат различни химични вещества. Те могат да намалят разтворения кислород във водните басейни и да увредят живота в тях. Тъй като в повечето случаи в технологичните процеси са въведени оборотни води, е намалена до минимум опасността от замърсяване на водните басейни. По-голям проблем възниква с утайките, получени при производството на хартия, които могат да бъдат третирани по няколко начина: изгаряне с оползотворяване на енергията; използване при производството на цимент; компостиране; като краен възможен вариант е депонирането им.

В наши дни се наблюдава повишен обществен интерес към рециклирането на хартия. Хората искат да знаят дали продуктите от хартия, които купуват, са произведени от рециклирани материали.

Често задаван въпрос е защо рециклираме?

Трябва да имаме предвид целесъобразното използване на ресурсите, с които разполагаме. Необходимо е потребителите да разберат, че могат и трябва да използват продукти, които да отговарят на техните потребности, без да притежават по-високо качество от необходимото. Влиянието на потребителското търсене при производството на хартия и картон може да бъде много голямо. За страните без собствени източници на дървесен пулп основното предимство на рециклирането от икономическа гледна точка е намаляването на потребността от вносен пулп. В Дания рециклираните материали осигуряват повече от 80 % от суровината, необходима при производството на хартия и картон, в Испания – 70 %, в Холандия – 75 %.

Рециклирането не само намалява раходите по вноса, но може също така да намали потреблението на вода приблизително с 60 %, а консумацията на енергия с 40 %.

Въвеждането в производството на хартия на щадящи околната среда технологии, които не замърсяват въздуха и водата, често става с цената на много усилия и значителни инвестиции от страна на производителите в този сектор. Отделянето на замърсители в околната среда е намалено драстично в сравнение с периода на 70 – те – 90 – те години. Все още обаче това е една от големите цели, които си поставят производителите в хартиената индустрия. Въпреки, че не може да се каже, че всички проблеми с околната среда са разрешени, производството на хартия е на прав път. Не е възможно или необходимо да се рециклира цялото събрано количество хартия, тъй като тя трябва да отговаря на определени хигиенни норми при влагането й в нови продукти. Тази хартия, която не може да бъде рециклирана от производителите за получаване на нова, мойе да бъде изгаряна, като се оползотворява енергийно. Хартията и картонът, от гледна точка на техния произход от дървесина, имат висока калорична стойност и могат да бъдат оползотворени. Изгарянето на хартията и хартиените продукти, напр. отпадъците от опаковки, не уврежда околната среда. Също така всички инсинератори притежават добър контрол на изпусканите във въздуха емисии.

От друга страна, рециклирането на хартия позволява да се намали отделянето в атмосферата на т. нар. „зелени газове“. Въз основа на изследвания е установено, че рециклирането е щадящ околната среда метод, по-специлано по отношение на това, че се отделя най-малко количество CO2 в атмосферата.

При използване на рециклирането на хартията и картона като метод замърсяването на въздуха може да бъде намалено със 74 %, а замърсяването на водата – с 35 %.

За разлика обаче от стъклото и металите, хартията не може да бъде безкрайно рециклирана, тъй като в процеса на получаване на пулпа, влакната постепенно се разкъсват и е необходимо да бъдат добавяни естествени, сурови влакна. Голяма част от хартията не може да бъде рециклирана поради това, че е замърсена и не отговаря на изискванията на БДС EN 643 за видове отпадъчни хартии. Направени са изследвания по отношение на икономическата и екологична ефективностна рециклирането на хартия, които говорят в полза на рециклирането като метод. Все по-голям дял от производителите на опаковани стоки се ориентират към използването на хартия като опаковъчен материал. С оглед на това, а и за да бъдат запазени ценните суровини и материали, се налага въвеждането на разделно събиране на отпадъци от опаковки, което е регламентирано в българското законодателство чрез Закона за управление на отпадъците (ДВ, бр. 86/2003 г.) и Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (ДВ, бр. 19/2004 г.)

Източник: РИОСВ